Начало

Иконопис

Тошко Вачев - Иконопис

Добре дошли в моят свят приятели!

След изписването образа на Иисус Христос, най–често това е на Пресвета Богородица. Това е любимият образ на иконописците през вековете. Всеки един  иконописец предава на образа на Богородица достойнство , нежност и величие. Богородица винаги има воал на главата падащ до раменете. Долните дрехи обикновено са изписани със синьо (символ на небесната чистота на най-съвършената сред хората). На челото и раменете на Богородица има 3 звезди. Това е символика за непорочността на Богородица. Трите звезди са също символика на Светата Троица.

Пресвета Богородица

Икона на Иисус Христос Велик Архиерей

Най – изписвания образ е на Спасителя Иисус Христос. Преданието разказва , че първата икона на Христос се е появила още докато е бил жив. „Неръкотоворен образ на Спасителя” това е иконата която по чуден начин се появява на кърпата , която Спасителя допира до лицето си. Тази кърпа Иисус предава лично на владетеля на град Едеса – Авгар. Иконите на Иисус Христос заемат основно място в Християнството. Те намират място в домовете на вярващите и православния храм. След девети век иконописците изписват образа на Спасителя като млад човек, с  тъмно руса коса, правилни черти и нос , раздвоена брада и мустаци. Вярата на хората се изобразява в иконата на Иисус Христос като Богочовек със специфичните му одежди. Долната дреха на Иисус е червен хитон, а горния плащ син химатий. На дясното рамо има златна ивица да покаже царското му достолепие. Всяка една икона на Спасителя е различна , като иконографски тип и придава различен символ на Иисус Христос.

Светците - това са съмишлениците и последователите на Иисус Христос. Всички те са отдали живота си в името на Християнската вяра. Въпреки мъченията и страданията те остават верни до края на живота си и след тяхната смърт църквата ги провъзгласява за светци. Наричаме светците подвижници, защото светостта е придвижване, непрестанно духовно възхождане, а то е съпроводено с тежки вътрешни подвизи, с преодоляването вътре в себе си на всичко порочно и безчестно. На иконите светците имат ореол. Това е символически образ на Божията благодат, просияла в лика на светеца. Благодатта е спасителна Божия сила, която ражда у хората духовен живот, вътрешно укрепва и очиства човека от всичко пошло и греховно. 

Икони на Светци

Икони на Светици

В Християнството освен мъже последователи са и жени. Женското подвижнечество е свързано с жени, Жени с различни съдби, с различни душевни вълнения, изпитания, страдания, но с една и съща. Божия награда като на изповедници на Христовата вяра.Женското подвижничество е дълбоко почитано и ни най-малко не се подценява в сравнение с мъжкото в Православната църква.

Според нашето християнско предание вярваме, че всеки човек има до себе си свой ангел-пазител, който да го защитава. Ангелите са всички безплътни сили от горе в представената йерархия, а архангелите - техните предводители:Седемте висши архангела, почитани в православния свят са Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Йехудиил, Варахиил. Всички те стоят пред престола Господен, а пръв сред тях е Архангел Михаил. Празника на Архангелите е на 8 ноември.

Икони на Архангели

Празнични икони

Празничните икони представляват библейски сцени свързани с определени светци. Такива са Рождество Христово, Кръщение Господне, Вход Господен в Йерусалим, Тайната вечеря, Разпятие Христово, Възкресение Христово, Възнесение Господне, Преображение Господне, Успение Богородично, Света Троица. 

Иконопис е дума произлизаща от „икона“ и „изписвам“. Иконопис е вид изобразително изкуство тясно свързан с християнството. Иконописта осмисля, приетите с християнството византийска естетика и канон, и оставя за поколенията прекрасни образци на православна иконопис. Иконописта в голяма степен е призвание, дарба, мисия за иконописеца. Иконописта е изкуство, зародило се във Византия през IV век и разпространено в целия православен свят. Българската иконопис се ражда в средата на IX век, почти век след приемането на християнството в българските земи. Иконописта е творчество, при което канонът и богослужението са се създали в продължение на стотици години и се е формирал в този вид, в който е дошъл до нас. Създателя на свещения образ е Йоан Дамаскин, положил началото на канонизацията на иконописта. Иконописния канон е строго регламентиран. Най – често иконата се изписва на дърво чам или липова дървесина. Може и на платно с бяла основа/грунд/. Върху основата се нанасят контурите на модела и се нанасят боите за оцветяване. Фона на иконата може и да е със златно покритие. Рамката на иконата може да е дърво, злато или сребро. Иконата може да се украси с камъни или кристали. Във фона на една икона има символика. Златото – Божествена светлина, бялото – чистотата на Христос, червеното – знак за императорски сан, зеленото – младост. В иконописта е залегнало и строги цветове на дрехите на светците. Дрехата на Пресвета Богородица – вишневочервено, а роклята синя. При Иисус Христос е обратната наметалото е синьо, а дрехата вишнева. Създаването на иконата принадлежи на иконописеца.