Евтимовден (Петльовден)

На 20 януари Православната църква чества Преподобни Евтимий Велики и търновския патриарх Евтимий. Според българските вярвания, празникът е известен като Петльовден, Ихтим, Ихтима  или Петларовден.  Основна  обредна практика – жертвоприношение на петел във всяка къща с мъжка челяд. А там  където има момиченца, стопаните колят обикновено ярки за тяхно здраве. В Странджанския край, където народният култ към Свети  Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Според местните вярвания Свети Евтим е господар на детските болести и той предпазва от „детешката“ и „вънкашната болест“ (детски паралич и епилепсия). Преданията разказват следната 300-годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела голичанка (с. Голица, Варненско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Голица. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *